Най-старите сортове домати: от индианските племена до българската градина

Чудили ли сте се някога какви домати са яли древните народи и какъв вкус са имали? Е, отговорът е, че вкусът им далеч е превъзхождал този на супермаркетите.

В тази статия ще разгледаме 5 от най-старите сортове домати в света, както и 5 традиционни български сорта.

🌍 5 от най-древните сортове домати в света

Родината на доматите е Южна Америка, където са култивирани за първи път още около 500 г. пр.н.е.

В Европа доматите достигат едва в средата на 16-ти век (около 1540 г.), пренесени от испанските мореплаватели.

Интересен факт е, че някои от първите сортове са се запазили генетично непроменени и до днес.

- Ред Калабаш (Red Calabash) – 1553 г.: Един от най-старите документирани и запазени сортове в историята. Той е бил изключително популярен в градините на ранните заселници в Америка. За реалното му съществуване свидетелства и фактът, че сортът е изобразен в натюрморт на известния американски художник Рафаел Пийл от 1793 г. Плодовете му са силно оребрени и сплескани, с интензивен плодов вкус и висока захарност.

Полиш Лингиса (Polish Linguisa) – 1800 г.: Документиран наследствен сорт, пренесен в щата Ню Йорк от полски емигрант в края на XIX век. Ражда много едри (до 300 г) и издължени плодове, наподобяващи наденица или чушка. Месото му е изключително плътно, тежко и сладко, с много малко семена и минимално водно съдържание – което го прави отличен за гъсти сосове и лютеници.
Чероки Пърпъл (Cherokee Purple) – 1820 г.: Автентичността на този сорт е официално регистрирана благодарение на Крейг Льоулие (Craig LeHoullier), известен американски експерт по стари сортове, който през 1990 г. получава семената от жена на име Джей Ди Грийн. Нейното семейство ги е получило директно от индианското племе Чероки, което ги е отглеждало още в началото на XIX век. Отличава се с тъмнопурпурен цвят, маслена текстура и богат вкус.
Немски Джонсън Пинк (German Johnson Pink) – 1820 г.: Традиционен сорт, съхраняван с поколения от фермерските общности в Америка. Генетичният произход на растението се проследява до стари семена, донесени от Бавария от немски имигранти. Той е исторически признат като един от директните генетични предшественици на друг легендарен сорт – „Изплащач на ипотеки“ (Mortgage Lifter). Образува големи, наситено розови домати с кремообразна текстура и много мек, сладък вкус с ниска киселинност.
„1884“ – 1884 г.: Открит е от фермер през 1884 г. в наносите на река Охайо в Америка след голямо наводнение. Оцелялото растение ражда плодове, от които започва началото на този стабилен сорт. Плодовете му са розово-червени, месести и огромни (наближават килограм), притежаващи автентичен баланс между сладост и мекота.

Всички стари сортове на BalkanSort

Кога доматите идват в България?

В България доматите започват да се отглеждат масово едва в края на 19-ти век, след Освобождението. Те са пренесени и популяризирани от прочутите български градинари, които пътували и работили из Австро-Унгария и други европейски страни.

Защо старите български сортове домати са толкова вкусни?

Историята на доматите у нас е като тази на българската маслодайна роза, чиито качества са ненадминати по цял свят.

Маслодайната роза (Rosa damascena) произхожда от Близкия изток, района на Дамаск, но именно в Казанлъшката долина тя намира специфичния климат, който я кара да натрупа най-богатото и качествено етерично масло в света.

Абсолютно същото се случва и с доматите. Въпреки че идват от Америка, те намират в България своя перфектен тероар: съвкупност от климат, почва и релеф. Тук те разгръщат пълния си

През десетилетията, местните български сортове домати са развили вкусови качества, които трудно могат да бъдат пресъздадени другаде. Това се дължи на три основни фактора:

Перфектните температурни амплитуди: Българското лято предлага уникална комбинация: изобилие от жарки, слънчеви дни и сравнително хладни нощи. Силното слънце през деня кара растението да синтезира големи количества захари и ароматни съединения. Хладните нощи обаче забавят метаболизма на растението, което му позволява да концентрира и натрупа тези елементи в плода, вместо да ги изразходи. Именно тази температурна амплитуда създава перфектния баланс между сладост и освежаваща киселинност.
Богатите почви: Българските почви са изключително богати на минерали и органични вещества. Тези микроелементи се усвояват от кореновата система и директно влияят на химичния състав на домата, правейки вкуса му плътен и дълбок.
Селекция: Поколения наред българите са селектирали най-вкусните, силни и здрави домати.

5 стари български сорта, които си струва да засадите

Домати Идеал (1952 г.): Най-популярният стар български сорт. Утвърдил се във времето заради превъзходните си вкусови качества. Има кръгли, месести и непукливи плодове (180-210 г) с тънка ципа. Емблема на традиционната българска салата.
Български триумф (1960 г.): Старинен семеен сорт, спечелил признание на световната сцена и включен в американския справочник „100 стари домата за американската градина“ от 1999 г. Образува красиви гроздове с кръгли плодове (60-170 г), които са устойчиви на напукване. Вкусът му е интензивно сладък и богат.
Хасковски местен (1955 г.): Традиционен сорт от Тракийската низина, отлично адаптиран към летните горещини. Слънчевият климат му придава висока естествена захарност и приятна свежест. Плодовете са едри, месести и сочни. Автентичният вкус на селските градини от миналото.
Баба Данка (1930 г.): Наследствен сорт от района на Велики Преслав, приспособен към контрастни полупланински температури. Ражда едри, месести и сочни розови домати с тънка ципа. Притежава хармоничен вкус и свежа киселинна нотка, типична за старите български директни сортове.
Село Подем (1940 г.): Автентичен сорт от Плевенския край, който носи характера на богатите почви в Дунавската равнина. Плодовете му (150-200 г) имат плътна, почти маслена текстура. Вкусът залага на старомодния сладко-кисел баланс, който оставя дълъг послевкус.

Вижте нашата колекция от традиционни български домати.

Специфики при отглеждане на старите сортове

Старите сортове от света могат да бъдат значително по-капризни от хибридите. В зависимост от произхода и местния климат на който са свикнали, могат да изискват повече вода, да са нетолерантни към суша или кал, да имат нужда от по-богата почва, или пък… точно обратното: да са адаптирани към някои от тези неща и да виреят добре.

Опора и колтучене: Повечето са високорастящи (индетерминантни). Изискват стабилни колове и редовно премахване на колтуците.
Мулчиране: Покриването на почвата със слама или друг вид мулч запазва влагата равномерна, което предотвратява напукването на плодовете и спира допира на листата до почвените патогени.
Внимателно поливане: Резките смени от засушаване към преполиване са неблагоприятни и водят до напукване или върхово гниене на доматите. Капковото напояване е изключително полезно в този случай.

Заключение

Споделете в коментарите кои са ви любимите сортове домати! 🙂